Българската национална телевизия посвещава документален филм на един от най-значимите имена в историята на родния театър и кино – проф. Любомир Кабакчиев. Заглавието „100 години са добра мяра” не е случайно избрано: то улавя мащаба на живота и делото на актьор, преподавател и обществена личност, чийто принос към българската култура трудно се побира в рамките на стандартна биография. Сред българските звезди, оставили трайна следа в изкуството, Кабакчиев заема особено място – не с шум и скандали, а с десетилетия последователна работа на сцената, пред камерата и в аудиторията.
Сценарият на филма е дело на Петя Тетевенска, режисьор е Дамян Петров, а операторът е Цветан Недков. Трите имена стоят зад един проект, който се стреми да улови не само фактите от биографията на проф. Кабакчиев, а и онова по-трудно доловимо качество – начина, по който един човек може да бъде едновременно артист и учител, и да остави отпечатък и в двете роли.
Любомир Кабакчиев е роден на 1 декември 1925 година в Казанлък. Пътят му към изкуството не е праволинеен: първо завършва „Право” с отличие в Софийския университет, след което се насочва към „Актьорско майсторство” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” – институцията, позната днес като НАТФИЗ. Тази комбинация от юридическо образование и актьорска подготовка очертава личност с необичайна широта на интереси и дисциплина на мисленето.
Следват години на активно присъствие в театъра и киното, успоредно с преподавателска дейност. Кабакчиев не избира между сцената и катедрата – той работи и на двете места с еднаква отдаденост. Обществената му ангажираност също е документирана: в продължение на 16 години той е председател на Съюза на артистите в България, което го поставя в центъра на институционалния живот на родния шоубизнес за значителен период от неговата история.
Документалният филм се спира и на нещо, което рядко се свързва с успешния актьор – скромността. Самото описание на проекта посочва, че Кабакчиев опровергава с цялостното си излъчване клишето, според което „природно интелигентният, скромен и дори стеснителен човек не може да бъде добър актьор”. Тази формулировка е показателна: тя поставя проф. Кабакчиев в контраст с представата за актьора като задължително екстровертна и доминираща личност. Неговият пример предлага различна гледна точка към занаята и към начина, по който се гради авторитет в него.
Студентите му го помнят с прозвищата „театралния светец” и „човека без врагове”. Тези определения, дошли от хората, които са го познавали отблизо, говорят за рядко срещано съчетание – висок професионален стандарт без придружаващата го суровост, която понякога се смята за неизбежна в педагогическата работа. Характерен детайл, запазен в описанието на филма, е поздравът, с който Кабакчиев посреща събеседниците си: „Да си ми жив и здрав.” Тази фраза, повтаряна при всяка среща, е станала своеобразен негов знак – проста, топла и лишена от всякаква поза.
Документалният жанр дава възможност да се събере на едно място онова, което иначе остава разпръснато – архивни материали, спомени на колеги и ученици, фрагменти от роли и моменти от преподавателската работа. В случая с проф. Кабакчиев тази задача е особено значима, защото неговото присъствие в публичното пространство никога не е разчитало на скандал или провокация. Той е от онзи тип български актьор, чиято стойност се разбира по-добре с дистанция, когато се погледне назад към десетилетията работа.
Филмът на БНТ предлага точно такъв поглед – назад и навътре, към човека зад ролите и зад катедрата. Подзаглавието „Мярката да бъдеш артист и учител с друг принос и талант” задава рамката: не просто портрет на известна личност, а размисъл за това какво означава да се посветиш на изкуството и на предаването му на следващите поколения. Проф. Любомир Кабакчиев, роден в Казанлък преди почти век, остава в паметта на своите студенти и в историята на българската култура като личност, за която тези две неща – артист и учител – никога не са били в противоречие.
