Директорът на Националния филмов център Петър Тодоров поставя зрителя в центъра на разговора за българското кино. В навечерието на 44-тото издание на фестивала „Златна роза“ във Варна той говори за пътя на филмите от финансирането и фестивалите до киносалона, за новите автори и за нуждата от по-разнообразни истории на голям екран.
„Златна роза“ ще се проведе от 17 до 24 септември във Варна. Форумът е сред най-големите събития за игрално българско кино и се организира от НФЦ. Националният филмов център подкрепя производството на български филми, международни копродукции, фестивали и филмови събития. Той стои и зад „Златен ритон“, фестивала за документално и анимационно кино.
За Петър Тодоров работата в НФЦ е продължение на дълъг професионален път, започнал далеч от институционалната среда. Детството му е свързано с прожекциите в читалищното кино, когато киносалони е имало в почти всяко читалище. Тогава той все още не предполага, че киното ще се превърне в негово призвание, нито че някога ще ръководи центъра, който решава кои проекти да получат държавна подкрепа.
Тодоров е завършил политология и европеистика. Професионално обаче се насочва към филмовите фестивали, разпространението и европейското кино. Днес гледната му точка е тази на човек, който работи филмът да бъде произведен и после да намери своята публика. Според него именно вторият етап често остава най-трудният за българско кино.
„Дълбоко съм убеден и вярвам, че България е една нормална европейска държава, чиито граждани искат да гледат своето национално кино“, казва Тодоров. По думите му местните продукции все по-често стигат до големи европейски фестивали, но присъствието им пред българската публика изисква по-последователна работа.
Той откроява нуждата филмите да останат по-дълго в програмата на киносалоните, за да могат хората да ги открият. В сравнение с мащабните продукции на „Марвел“, които според него се гледат веднага, за да бъдат част от актуалните разговори, българските заглавия имат нужда от повече време и от ясен повод за среща със зрителя.
Този повод може да бъде специална прожекция, разговор с режисьора или среща с актьорския екип. Тодоров смята, че разпространението не трябва да се свежда до плакат и обявена премиерна дата. „В това море от информация, в което живеем, да отделиш два часа, за да отидеш в кино, да отделиш пари… нещо трябва да те привлече“, казва той.
Идеята има личен смисъл за директора на НФЦ. За него киното е преживяване, което се случва сред други хора в голяма зала. Споменът за кварталното читалищно кино остава в основата на този възглед. Филмът, според Тодоров, не приключва с производството си. Неговият път завършва, когато бъде гледан.
Сред приоритетите му при евентуален по-голям бюджет е анимацията. Той посочва, че България има традиции в този вид кино, но средствата остават далеч от средноевропейските нива. След анимационните проекти Тодоров би насочил по-сериозна подкрепа към младите автори и към разпространението на готовите филми.
В неговата визия анимацията има и друга важна роля – тя може да изгради бъдеща публика. Ако децата се срещнат с киното в ранна възраст, шансът да останат зрители и като възрастни е по-голям. Затова разговорът за финансирането е пряко свързан с разговор за дългосрочната връзка между екран и публика.
Тодоров отчита, че все повече нови български филми пътуват извън страната. България участва в международни копродукции, български автори и актьори присъстват на големи фестивали, а чуждестранни режисьори все по-често търсят страната като партньор. За него това е знак, че работният процес в системата започва да се подрежда.
„Сесиите се случват навреме, подписват се договорите, траншовете по тези договори стигат навреме до творците“, казва той. Зад видимата магия на големия екран стоят срокове, бюджети, договори и продължително чакане. Когато тези механизми не функционират, филмите трудно стигат до екран.
В селекцията на тазгодишната „Златна роза“ Тодоров вижда промяна в темите и езика на българското кино. Откроява се мотивът за завръщането – към дома, спомените и самия себе си. В основната програма има трима дебютанти, международни копродукции и филми, минали през големи фестивали.
Откриващото заглавие „Нина Роза“ е копродукция между Канада, България, Италия и Белгия, с Галин Стоев в главната роля. Според представената информация филмът е канадското предложение за „Оскар“ тази година.
Погледът на Тодоров е насочен и към авторите, чиито пълнометражни дебюти се очакват на „Златна роза“ през 2027 г. Част от тези филми първо ще бъдат показани на международни премиери във Варшава, Талин и Сан Себастиан заради изискванията за фестивална ексклузивност. Той очаква бъдещето на българското кино да включва повече жанрово разнообразие – анимации, комедии, хоръри и други истории, способни да доведат различни зрители в залата.
