Есенният театрален салон 2026 в Сливен започна с представянето на новата книга на Георги Тошев „Катя Паскалева. Тишина от думи“. Събитието беше съпроводено и от прожекция на документален филм, посветен на любовта на голямата българска актриса с Георги Божилов – Слона.
Книгата е вторият труд на Тошев за Катя Паскалева. Преди десет години той издава „Жените в мен“ по повод 70-годишнината на актрисата. Авторът определя първата си книга като по-класическа биография, докато в „Катя Паскалева. Тишина от думи“ си позволява много по-личен поглед към жената и артистката, която остава сред емблематичните имена на българското кино и театър България.
„Катя е преподавател, Катя е другар, Катя е мистерия. Всичко това е Катя за мен“, казва Георги Тошев пред Българската телеграфна агенция. Според него новата книга е събрала натрупвани в продължение на десет години спомени, фотографии и документи. Текстът съчетава лични наблюдения с архивни следи, а стремежът на автора е да открие връзката между визуалния и словесния разказ за актрисата.
Сред включените материали са нейни записки, театрални програми и снимки. След излизането на „Жените в мен“ Тошев получава три кашона с материали от фондацията на името на Паскалева. По-късно те са предадени на Държавния архив, където той открива част от бележките на актрисата. Именно тези лични документи изграждат допълнителен пласт в портрета ѝ.
Сливен има особено място в новата книга за българската актриса заради историята на спектакъла „Чайка“ по Чехов. С тази постановка Катя Паскалева се завръща на театралната сцена. През 1995 г. Сливенският театър, ръководен тогава от Златко Гулеков, решава да отбележи 50-годишнината ѝ със сценична изява.
По думите на Тошев това е бил единственият театър, който предприема подобна стъпка. „В някои театри смятаха, че тя е завършила като актриса“, разказва той. Решението е взето в труден период, който авторът определя като време на глад и бедност по време на управлението на Жан Виденов.
За Паскалева поканата не е била въпрос на висок хонорар. Тя поставя друго условие – в спектакъла да участва актьор, с когото е работила няколко пъти в българското кино, но никога не е заставала до него на театрална сцена. Това е Антон Горчев.
„Чайка“ се играе повече от 50 пъти. Георги Тошев вижда в тази постановка завръщане на Паскалева в театъра и осъществена нейна лична мечта. В началото на своята кариера тя играе Нина Заречная в „Чайка“, а по-късно влиза в образа на Аркадина. Така актрисата затваря своеобразен кръг в драматургията на Чехов, която обича.
Авторът говори и за личното въздействие, което Паскалева има върху него. В моменти на колебание той си припомня нейния съвет: „Вярвай си повече“. Тошев я описва като деликатен, спокоен и замислен човек, който извън сцената се държи земно и естествено.
Той противопоставя този нейн характер на шумното самохвалство, което според него няма нищо общо с таланта. „Бездарникът е гръмък, бездарникът е безочлив, бездарникът се фука. Катя Паскалева не притежаваше нито едно от тези качества“, казва Тошев. На сцената обаче тя разкрива различна енергия и силен усет към детайла. Авторът я определя като „най-неистовата българска актриса“.
В работата по „Катя Паскалева. Тишина от думи“ участие има и редакторът Веселина Седларска. Според Тошев именно тя го насърчава да допусне в текста повече от личните си спомени и наблюдения, вместо да остане само в рамката на документалния разказ.
За него уроците от Катя Паскалева не се изчерпват с думите, които е изричала. Той посочва нейния личен пример, отношението ѝ към репетициите и „хигиената на другарството“. Тошев откроява и нейната непримирима морална чувствителност, която според него неведнъж е заставала пред професионалните ѝ амбиции.
„Аз мога само да благодаря на Катя Паскалева за тези моменти и за тези уроци. Уроците не винаги са изречените уроци“, споделя той. Представянето в Сливен постави началото на театралния салон с разказ за една от големите знаменитости България, съхранен чрез документи, снимки и лична памет.
