Актьорът Георги Георгиев-Гец, роден преди 100 години в Разпоповци, оставя след себе си над 200 роли в театъра, киното и телевизията. В споделени думи той изразява тревогата си от духовното обедняване на народа, а професионалният му път го превръща в една от разпознаваемите фигури на българското кино и сцена.
Разпоповци, днес квартал на Елена, е мястото, където бъдещият български актьор прави първите си стъпки към сценичното изкуство. От дете посещава културните прояви в местното читалище „Просвета – 1881“. По-късно се включва в театрални постановки и рецитали в читалищата и в Еленската гимназия, където учи. Споменът за местните артисти остава с него и след началото на кариерата му. „Ако успея някога да стана такъв вълшебник, каквито бяха актьорите от Разпоповското читалище през моето детство, ще бъда най-щастлив човек“, казва той години по-късно.
Пътят към професионалната сцена минава през няколко неуспешни опита за прием. Георгиев-Гец заминава за София и през 1947 г. кандидатства в Държавното висше театрално училище, но не е приет. Същото се случва и през 1948 г. Докато се опитва да се установи в столицата, работи в строителството и като помощник в няколко вестника. Участва и в конкурс за репортаж на вестник „Труд“, където печели отличието за най-добър материал.
През 1949 г., при третото си кандидатстване, е приет в класа на проф. Филип Филипов. Завършва обучението си през 1953 г. и е назначен в Народния театър „Иван Вазов“, където остава до 1992 г. След три сезона на сцената заминава за специализация в Москва при актьора и режисьора Михаил Кедров.
През следващите десетилетия Георгиев-Гец изгражда обширна кариера в театъра, киното и телевизията. Сред спектаклите, в които участва, са „Горещо сърце“, „Пред буря“, „Иван Шишман“, „Златната карета“, „Боряна“, „Еснафи“, „Хъшове“, „Опит за летене“ и „Под игото“. На екрана се появява във филмите „А бяхме млади“, „С мирис на бадеми“, „Най-дългата нощ“, „Прокурорът“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Зарево над Драва“ и „Пътят към София“. Сред телевизионните поредици с негово участие са „На всеки километър“, „Сами сред вълци“ и „Васко да Гама от село Рупча“.
В „Осмият“ играе партизански командир, а в „Сами сред вълци“ се превъплъщава в Никола Гешев. Преподавателят по история и теория на киното Борислав Гърдев посочва тези роли, когато описва широкия диапазон на актьора. Той отбелязва и участието му в криминално-приключенски филми, комедии, военни продукции, исторически хроники и екранизации на литературни произведения.
През 1983 г. кинокритичката и преподавателка във ВИТИЗ проф. Вера Найденова посвещава книга на Георгиев-Гец. В нея тя пише: „Сред ярките мъжки фигури, които обитават българските филми, неговата заема свое независимо пространство, своя обширна територия“. Найденова описва актьора като човек на силния емоционален израз и обръща внимание на съчетанието между външна внушителност и вътрешна сдържаност в играта му.
След пенсионирането си от Народния театър през 1992 г. Георгиев-Гец продължава да играе основно в столичния театър „Барбуков“ и гастролира с трупата в различни градове. На 9 април 1996 г., по време на представление на „Ню Йорк – хотел „Плаза“ в Стара Загора, получава инсулт. Следва кома, продължила няколко месеца. Актьорът умира в София на 2 септември същата година.
Приносът му към българското кино е отличен и с награди за ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“, присъдени на фестивала на българския игрален филм във Варна и на кинофестивала в Москва през 1975 г. Георгиев-Гец е удостоен със званието „Народен артист“ през май 1971 г. Сред отличията му са ордени „Кирил и Методий“, орден „Народна република България“, орден „Георги Димитров“, Наградата на София за театрално изкуство и награда на Съюза на българските кино дейци за цялостния му принос. През 2003 г. проф. Георги Пенчев издава „Книга за Гец“.
