Четирикратната шампионка по спортно катерене Мария Георгиева разказа за тежката катастрофа, след която лекарите не били сигурни, че ще може отново да води активен живот. Преди участието си в „Игри на волята“ тя преминала през дълго лечение и възстановяване, а в едно от последно излъчените издания на риалити формата получила и нова сериозна травма – счупила китката си по време на битка.
„Прогнозата на лекарите беше, че ще остана прикована към инвалидния стол. Приятелите ми и родителите смятат, че съм луда след всичко преживяно да участвам в „Игри на волята“, но аз нямах търпение отново да се състезавам“, споделя Мария. За нея участието в предаването било начин да се изправи пред ново предизвикателство, макар близките ѝ да се тревожели за решението.
Споменът за катастрофата остава болезнен. След челен удар Мария дошла в съзнание, докато все още била заклещена в автомобила. „Видях, че таблото е в мен. Едното коляно беше цялото в кръв, капачката просто беше наобратно, навътре“, разказва тя. Вратата не можела да бъде отворена и хората, притекли се на помощ, я извадили през прозореца.
Последвал продължителен период на лечение и възстановяване. Въпреки тежката прогноза Мария постепенно се върнала към активния живот и състезанията. Травмата обаче продължила да бъде в мислите ѝ. „За да не мисля за травмата, ми трябваше силно предизвикателство“, казва тя, обяснявайки какво я подтикнало да потърси ново изпитание.
Решението да се включи в „Игри на волята“ изненадало родителите и приятелите ѝ. Мария обаче била нетърпелива отново да се състезава и гледала на физическите задачи като на възможност да продължи напред. Тя дори описва формата като почивка от натовареното си ежедневие: „Доста работя и в интерес на истината ми липсваше почивка. Дори Раро в залата каза: „Мария, ще тренираме, за да отидеш там и да си почиваш, да ти е забавно.“ Реално наистина беше така“.
Шампионката влязла в състезанието с ясно заявена цел – да се противопоставя на мъжете и да помогне на жените да стигнат по-напред. „Заявих, че съм влязла в играта, за да бия мъже. Идеята е жените да се класираме и да отстраняваме поетапно мъжете, за да може да стигнем повече“, казва тя. За нея битките на Арената били и проверка на физическите и психическите ѝ граници.
В една от тях обаче Мария удряла външната част на китката си в метална конструкция. Тя искала да продължи, но веднага разбрала, че травмата е сериозна. „Усетих този камшичен удар, в който външната част на китката ми се удари в желязото. Когато се обърнах и исках да сляза от люлката, за да продължа, просто я видях, че беше в другата посока. Беше ми ясно, че е счупена“, разказва състезателката.
Болката бързо станала непоносима. Когато медицинският екип стигнал до нея, Мария вече усещала, че губи съзнание. Наложило се поставянето на имплант, но тя не приема травмата като причина да се откаже от спорта. „Ще се катеря ли пак? Ще се катеря, ще танцувам, ще скачам, всичко ще правя!“, заявява тя.
Любовта ѝ към катеренето започнала още в детството, когато често се катерела по дърветата и висяла по клоните. Учителят ѝ по физическо възпитание забелязал интереса ѝ и я завел в зала със стена за катерене. „Вися си аз, обичам да си вися на клоните като маймунче, като катеричка. Вкара ме в залата, в която имаше стена за катерене – и едни очи ей така на 10!“, спомня си Мария. Това поставило началото на път, който я отвел до четири шампионски титли. След катастрофата и счупената китка тя остава решена да продължи с катеренето, танците и активния живот.
