Филмаутор призова министъра на културата Евтим Милошев незабавно да започне процедура по формиране на Национален съвет за кино и съветът реално да участва в обсъждането на правилата и политиките в сектора. Организацията отправи апела във Facebook след събитията около фестивала „Златна роза“ и избора на българското предложение за номинация за „Оскар“ за международен филм.
В центъра на позицията е въпросът какво кино иска България да създава и как се определя кое произведение представя националното кино. Филмаутор настоява правилата за „Златна роза“ да бъдат ясни, достъпни и обявени още в началото на състезанието, а не да стават известни след неговия край. Според организацията прозрачността е необходима както при провеждането на фестивала, така и при решенията за филмите и журито.
В публикацията Филмаутор поставя въпроси за начина, по който се приемат и променят правилата на фестивала. Организацията пита кой има право да променя статута, кога са били взети решенията за евентуални изменения за 2026 г. и дали преди тях е имало професионален дебат. Поставен е и въпросът защо на сайта на ИА НФЦ не е публикуван статутът, приложим за 2025 г.
Съмненията за прозрачността се отнасят и до журито. От Филмаутор искат да има яснота кой го избира, по какви критерии се определя съставът му и как се разпределят филмите за гледане и оценяване. Организацията пита и по какви процедури работят журитата. Според позицията ѝ тези правила трябва да са достъпни за участниците и да не оставят неяснота около начина, по който се оценяват филмите.
Отделен акцент е понятието „български филм“. Филмаутор посочва, че дефиницията в Закона за филмовата индустрия е позната, но поставя въпроса какво означава български филм конкретно за национален фестивал с традиции и история. Организацията свързва темата и с избора на произведение, което да представлява България пред света. Според публикацията този избор показва и начина, по който страната вижда себе си.
По повод българското предложение за „Оскар“ Филмаутор говори за копродукцията „Мечтаното приключние“ на режисьора Валекс Гризебах. Организацията изрично заявява, че не е против копродукциите. В същото време прави разграничение между филм с българско участие и филм, който представя българското кино. Това разграничение е част от по-широкия въпрос какви критерии трябва да се прилагат при национален фестивал и при избора на произведение, което излиза пред международна публика.
Публикацията засяга и публичното финансиране на сектора. Според Филмаутор фестивалните награди могат да носят предимство при кандидатстване за следващ проект. Така автор, получил подкрепа и признание, може да получи ново предимство, докато други продължават да чакат възможност. Организацията описва това като затворен кръг, при който шансът за следващ проект зависи от вече получен шанс.
Филмаутор уточнява, че според нея проблемът не е в това успешните автори да загубят предимствата си. Притеснението е успехът на едни да не води до постоянно изместване на други. В текста чакането е посочено като един от най-сериозните проблеми на системата за публично финансиране.
В края на обръщението организацията настоява за спешни действия по приемането на обсъжданите от години промени в правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия и в самия закон. Целта, посочена от Филмаутор, е да има установени правила и прозрачност в отношенията в сектора, които да подкрепят устойчивостта и развитието на националното филмово изкуство. Националният съвет за кино е предложен като участник в обсъждането на тези правила и политики.
