След участието си в „Игри на волята“ неврохирургът Георги Петров се изправя пред ново предизвикателство: работата в Народното събрание. Той е депутат от „Прогресивна България“, но продължава и да помага като гостуващ хирург в две болници. За Петров политиката е възможност да работи за подобряване на здравната система, а не причина да прекъсне връзката си с пациентите.
В историята му има няколко пътя, по които е можел да поеме. Роден е на 8 януари 1986 г. в Пазарджик и израства в лекарско семейство: баща му и чичо му са неврохирурзи, майка му е микробиолог лаборант, дядо му е сред първите анестезиолози в града, а баба му е била главна сестра в болницата. Въпреки тази семейна традиция, като дете Георги си представял бъдеще зад волана на рали автомобил.
Мечтата му стигнала и до конкретен план: намерил училище за автомобилни пилоти в Германия. Майка му обаче не разрешила да замине. Когато бил в 12-и клас и завършвал гимназия „Бертолт Брехт“ с немски език, първоначално обмислял да учи компютърни системи в Техническия университет, както по-голямата му с две години сестра. Разговор с баща му променил посоката. Той му очертал възможностите пред него в медицината и припомнил уважението, с което се ползвала фамилията в тази професия. Георги бил приет да учи медицина в Пловдив.
След дипломирането си започнал работа в болницата в Пазарджик, където продължава да оперира и сега. Специализирал в столичната УМБАЛ „Света Анна“ и останал в клиниката по неврохирургия, като по-късно станал неин административен ръководител. Има над 15 години опит, основно с дегенеративни, травматични и неоплазмени заболявания на гръбначния стълб и гръбначния мозък.
Сред сложните операции, които е извършвал, е клипсирането на мозъчна аневризма. Петров описва процедурата като поставяне на микроклипс върху спукан кръвоносен съд, който дори под силно увеличение изглежда дебел колкото косъм. След две успешни такива операции смятал, че е достигнал личен връх в професията.
По-късно преминал в частния сектор и застанал начело на лаборатория за образна диагностика, която развил като медицински център за доболнична помощ с екип от над 150 души. Тази работа му дала възможност да види здравната система и извън болничната среда. Днес, въпреки ролята си на народен представител и предишния си опит като мениджър, той продължава да приема пациенти като гостуващ хирург. „Имам пациенти, които ми се доверяват и не мога да ги предам. Това, че си станал мениджър или както сега – народен представител, не ти дава право да откажеш помощ на хората“, казва Петров.
Автомобилите остават негово голямо увлечение, макар рали състезател да не станал. Той купува по-стари и редки коли в лошо състояние и ги ремонтира сам. Понякога продава готов автомобил, за да започне следващ проект. „Удоволствието за мен е да видя как една развалина се превръща в бижу изпод ръцете ми“, споделя той. Сред моделите, по които е работил, са джипове, по-стари „Мерцедес“ и „Ауди“. Един от най-интересните му автомобили е Ford Mustang Tank от 2004 г., купен силно смачкан, на който сменил и цялото купе. Любим му е и пикап Dodge Ram, с който понякога ходи на работа.
Друг важен елемент от живота му е спортът. Като дете плувал, а после се запалил по баскетбола. В 12-и клас бил капитан на отбора на „Хебър“ в Пазарджик и получил покана да играе за ЦСКА. Избрал медицината, но продължил да играе за удоволствие. По-късно работата изместила тренировките, докато децата му не го предизвикали да се пробва в „Игри на волята“.
Петров решил да кандидатства за предаването почти на шега. След поканата за кастинг започнал да тренира, въпреки че дотогава физическата му активност била ограничена най-вече до футбол със синовете му и изкачване на стълбите до дома. Имал четири месеца за подготовка и свалил над 10 килограма преди игрите, а по време на участието си – още толкова.
Той казва, че искал да провери дали човек може да премине през състезанието, без да изгуби морала и достойнството си. Не излязъл физически победител, но определя себе си като морален победител и разказва, че хора са го поздравявали за играта му. В предаването се проявил като стратег и добър решавач на пъзели. Дипломатичността, според биографичния разказ, личала още в училище, където защитавал по-слабите от тормоз.
В парламента Петров се стреми да търси баланс в здравеопазването, включително при заплащането на лекарите от различните специалности и между профилактиката и болничното лечение. Признава, че новата работа изисква внимателен подход. Той вижда депутатския си мандат като възможност да допринесе за по-добра система, като същевременно продължава да помага на пациентите.




