— Казах на сестра си, че ще ѝ чистиш два пъти седмично. Тя е сама с децата, а ти и без това нямаш какво да правиш след работа! — заяви съпругът ѝ…
Когато Марта се разведе, Анна искрено ѝ съчувстваше. Сестрата на Тома остана с две деца в голям апартамент, работеше като администратор четири дни в седмицата и непрекъснато се оплакваше, че не смогва с нищо.
През първите месеци Анна помагаше, без да я молят. Носеше готова храна, вземаше дрехи от химическото чистене и понякога гледаше племенниците, докато Марта се срещаше с адвоката си или уреждаше въпроси с бившия си съпруг.
— Не знам какво щях да правя без вас — казваше Марта, прегръщайки брат си.
Макар че обикновено Анна беше тази, която идваше, готвеше и оставаше до късно вечерта, благодарностите по някаква причина винаги отиваха при Тома. Той с охота разказваше на роднините как подкрепя сестра си в трудния период.
Веднъж Марта помоли Анна да ѝ помогне да разчистят детските дрехи. Анна пристигна в събота сутринта и откри насред хола купчина вещи, три коша мръсно пране и мивка, пълна с чинии.
— Мислех, че само ще разберем дрехите — каза тя.
— Щом вече си дошла, помогни малко да приведем всичко в ред — отвърна Марта. — Сама не се справям.
Анна пусна пералнята, изми чиниите и събра разхвърляните играчки. През цялото това време Марта седеше в кухнята с телефона и си пишеше с приятелка.
След три часа тя се преоблече и започна да се гримира.
— Къде отиваш?
— Ще изпием по едно кафе с момичетата. И аз трябва понякога да си почивам.
— А аз?
— Ще довършиш и ще затвориш след себе си. Тома вечерта ще вземе ключовете.
Анна свали гумените ръкавици.
— Дойдох да ти помогна, а не да чистя апартамента, докато ти си почиваш.
Марта веднага се засегна.
— Разбира се. Когато нямаш деца, лесно разсъждаваш за чуждата умора.
Анна не отговори нищо, взе си чантата и си тръгна. Вечерта Тома заяви, че сестра му му се обадила разплакана.
— Можеше поне да довършиш чистенето.
— Тя отиде да се среща с приятелки и ме остави да мия подовете.
— Марта от месеци не беше излизала никъде.
— Не съм ѝ забранявала да излиза. Но можеше предварително да ме помоли да гледам децата, вместо да ме примамва с разчистване на дрехи.
— Преувеличаваш всичко. Оставаше работа за половин час.
— Тогава защо ти не отиде да я довършиш?
Тома раздразнено се обърна настрани. През почивните дни предпочиташе да гледа футбол или да се вижда с приятели, но смяташе, че свободното време на Анна трябва да бъде посветено на неговото семейство.
След този случай Марта започна да се обръща към брат си. Звънеше му и го молеше да вземе продукти, да закара децата на занимания или да поправи нещо в апартамента. Тома се съгласяваше, а след това съобщаваше на жена си какво точно ѝ предстои да направи.
— В сряда ще минеш през Марта и ще вземеш един пакет с вещи — казваше той.
— Защо аз?
— Не ми е удобно да прекосявам целия град.
— И на мен не ми е удобно.
— Твоят работен ден свършва по-рано.
— Само с половин час. А след това работя и от вкъщи.
Тома не смяташе подготовката на отчети и отговорите до клиенти за истинска работа. Според него, щом Анна седеше с лаптопа на дивана, значи си почиваше.
Една вечер тя се върна у дома и видя до вратата четири големи чувала.
— Какво е това?
— Дрехите на Марта. Трябва да се изперат и изгладят.
— Защо са у нас?
— Пералнята ѝ се развали.
Анна се обади на Марта и предложи да ѝ помогне да извика техник. Тя отговори, че нова пералня ще ѝ доставят след два дни, но на децата спешно им трябвали дрехи.
Анна изпра съдържанието на единия чувал. Вътре имаше училищни ризи и спортни екипи. Когато отвори втория, видя официални рокли, дънки и блузи на самата Марта.
— Това не са детски дрехи — каза тя на съпруга си.
— Какво значение има? Пералнята вече работи.
— Останалото ще го изпереш ти.
Тома я погледна с изненада.
— Не умея да избирам програми.
— На всяка дреха има етикет.
— Искаш да съсипя дрехите на сестра си?
— А ти искаш след собствената си работа да обслужвам една възрастна жена.
Чувалите престояха в коридора два дни. Накрая Тома все пак ги върна, след което Марта спря да отговаря на съобщенията на Анна.
На семейна вечеря тя демонстративно разказваше на роднините колко е трудно да се живее без мъжка помощ. После погледна Анна и добави:
— Някои жени просто не разбират какво е истинско натоварване. Прибират се от работа, полягат на дивана — и вече са уморени.
Тома се подсмихна, а майка му кимна одобрително.
Анна постави чашата си на масата.
— Ако ти трябва помощ, можеш да я поискаш направо. Но да ми оставяш прането си и да излизаш да се забавляваш — това не е молба за помощ.
— Не съм длъжна да ти давам обяснения къде отивам.
— А аз не съм длъжна да чистя апартамента ти.
След вечерята Тома устрои скандал на жена си в колата.
— Нарочно унижи сестра ми пред всички.
— Тя първа започна да говори за мен.
— Можеше да замълчиш. Животът на Марта е труден.
— Трудният живот не ѝ дава правото да се разпорежда с времето ми.
След няколко седмици Марта отново се обади. Този път помоли за помощ в подготовката на апартамента за рождения ден на по-малкия ѝ син. Трябваше да се разместят мебелите, да се измият прозорците и да се оправи кухнята.
Анна веднага отказа.
— Мога да донеса продукти или да помогна с подреждането на масата в деня на празника. Но няма да правя основно почистване.
— Ясно — студено отвърна Марта. — Чуждите деца изобщо не те интересуват.
Вечерта Тома повтори почти същите думи.
— Тя е сама с децата, а ти можеше да проявиш съпричастност.
— Предложих да помогна с продуктите и масата.
— На нея ѝ трябва чистене.
— Тогава ѝ помогни сам или платете двамата за фирма за почистване.
— Знаеш, че ме боли гърбът.
Гърбът на Тома не му пречеше да играе тенис два пъти седмично, но започваше да го боли всеки път, когато трябваше да измие пода или да премести мебели.
Анна все пак отиде на рождения ден. Донесе голяма торта и помогна да се наредят съдовете. Апартаментът беше чист, а прозорците блестяха.
— Все пак ли извика чистачка? — попита тя.
— Не, бившият ми съпруг изпрати жена от фирма за почистване — отговори Марта. — Но няма да плаща за това постоянно. Казва, че трябва да се справям сама.
След празника Тома дълго обсъждаше нещо със сестра си в кухнята. Когато Анна влезе, и двамата веднага замълчаха.
На път за вкъщи тя попита:
— За какво се уговаряхте?
— За нищо важно.
През следващите няколко дни съпругът ѝ беше необичайно внимателен. Сам взе продуктите, приготви вечеря и дори пусна пералнята. Анна усети, че нещо не е наред, когато в четвъртък видя в антрето нов моп и пакет големи гъби.
— Защо си купил това?
— Бяха на промоция.
— Вече имаме моп.
— Този е по-удобен. Можеш да го вземеш при Марта.
Анна бавно постави чантата си върху шкафа.
— Защо трябва да нося моп на сестра ти?
Тома тежко въздъхна, сякаш отново трябваше да обяснява на жена си нещо очевидно.
— Решихме да направим постоянен график. Във вторник ще миеш кухнята и банята, а в събота ще пускаш прахосмукачка, ще бършеш прах и ще сменяш спалното бельо. Ако има нещо допълнително, Марта ще те предупреждава предварително.
— Кои „ние“?
— Аз и сестра ми. Така ще е по-лесно за всички.
— А мен нямаше ли да ме попитате?
Тома придърпа новия моп към жена си и с недоволен вид каза:
— Казах на сестра си, че ще ѝ чистиш два пъти седмично. Тя е сама с децата, а ти и без това нямаш какво да правиш след работа! — заяви съпругът ѝ…
Анна не докосна мопа. Погледна съпруга си, после пакета с гъби и отново него.
— Отмени уговорката.
— Каква уговорка пък?
— Тази, която си направил със сестра си от мое име.
Тома раздразнено завъртя очи.
— Вече ѝ обещах всичко. Не ме поставяй в неудобно положение.
— Сам се постави в неудобно положение. Няма да чистя у Марта.
— Значи сега трябва да ѝ се обадя и да кажа, че жена ми отказва да помогне?
— Кажи истината: не си попитал жена си и си обещал чуждо време.
— Тя разчита на теб!
— Тогава отиди ти. Това е твоята сестра и твоето обещание.
Тома се подсмихна, сякаш беше чул нещо нелепо.
— Аз работя до шест.
— И аз.
— Моята работа е тежка.
— А моята според теб е развлечение?
— Седиш в офис пред компютър.
— И след това се връщам вкъщи, готвя, пера и чистя нашия апартамент. Докато ти лежиш на дивана, защото си се изморил да седиш в твоя офис пред друг компютър.
Тома рязко се изправи.
— Всичко ми е ясно с теб. За семейството и пръста си няма да мръднеш.
— Четири месеца помагах на Марта. И точно заради това тя реши, че може да се възползва от мен постоянно.
— Не си измисляй. Наистина ѝ е трудно.
— Ако има нужда от редовно почистване, има фирми за почистване. Ако няма пари, можеш да ходиш ти.
Анна прибра мопа в килера и отиде да се преоблече. Тома още дълго обикаляше из апартамента, тряскаше шумно вратички и пишеше на някого. Но повече не се върна към разговора.
Във вторник Марта се обади на Анна в пет и половина.
— Ти днес към колко ще дойдеш?
— Няма да ходя никъде.
— Тома каза, че ще дойдеш след работа.
— Тома е обещал това, без да ме попита.
От другата страна настъпи тишина.
— Значи просто няма да дойдеш? Освободих си вечерта и съм си уговорила среща.
— Тогава се обади на брат си. Това е негова уговорка.
— Тома го боли гърбът.
— Тази сутрин си събираше сака за тенис.
Марта недоволно издиша.
— Анна, имам две деца. Нямаш представа колко мръсотия правят.
— Имам представа. Точно затова не съм се съгласявала да я чистя два пъти седмично.
— Когато имаш свои деца, ще разбереш колко егоистично се държиш сега.
— Моите семейни обстоятелства не ме превръщат в твоя безплатна чистачка.
Анна приключи разговора и изключи звука на телефона си.
Прибра се у дома към осем. Тома го нямаше. На котлона стоеше празна тенджера, а на масата лежеше бележка: „Отидох да спася репутацията ти.“
Той се върна почти в единайсет — ядосан, уморен и с мокри ръкави.
— Доволна ли си? — попита той още от вратата. — Три часа търках кухнята.
— Не съм те пращала там.
— А какво ми оставаше? Марта разчиташе да излезе.
— Къде?
— Да се срещне с приятелки.
Анна мълчаливо погледна съпруга си.
— Трябваше да се разсее — побърза да добави той. — Постоянно е с децата.
— Значи си чистил апартамента ѝ, докато тя си почиваше?
— Не започвай.
— Сега поне разбра ли какво се случи с мен в онази събота?
— Това е различно. Аз съм мъж, на мен подобна работа ми се отдава по-тежко.
— Разбира се. Мопът определя пола на човека и се съпротивлява на мъжки ръце.
Тома отиде в банята, тряскайки вратата.
В събота Марта отново очакваше някой да чисти. Този път Тома предварително съобщи, че го боли гърбът и няма да ходи никъде.
— Тогава се обади на сестра си и отмени графика си — каза Анна.
— Защо веднага да го отменям? Можеш ти да отидеш веднъж.
— Не.
— Нарочно ме наказваш.
— Не съм ти забранявала да обещаваш каквото и да било от свое име.
Около десет сутринта Марта се появи у тях без предупреждение. Влезе с две големи чанти мръсно пране и ги остави в антрето.
— Щом никой не иска да идва, ще го изперете тук — заяви тя. — После Тома ще донесе всичко обратно.
— Вземи си нещата — каза Анна.
— Толкова ли е трудно да пуснете пералнята?
— Не. Но това са твоите неща и твоя отговорност.
Марта се обърна към брат си.
— Чуваш ли как ми говори?
Тома отмести поглед.
— Анна, не прави скандал.
— Скандал прави човекът, който е донесъл в чужд дом две чанти пране и е решил, че другите са длъжни да го изперат.
— Не съм чужд човек! — възмути се Марта. — Това е апартаментът на брат ми.
Анна погледна Тома.
Апартаментът беше под наем. Договорът беше на имената и на двамата съпрузи, а депозитът го бяха платили поравно, но мъжът ѝ позволяваше на сестра си да говори така, сякаш Анна живееше тук по негова милост.
— Кажи ѝ да си вземе нещата — каза Анна.
— Може ли този път да ги изперем, за да не раздуваме конфликта?
— Добре. Тогава ги изпери сам.
Марта остави чантите в коридора и си тръгна. Тома постоя до тях няколко минути, после все пак зареди първата партида. В един от джобовете се оказа хартиена салфетка и след прането всички тъмни дрехи бяха покрити с бели власинки.
Марта устрои скандал на брат си по телефона.
— Там имаше нов панталон! Изобщо погледна ли джобовете?
— Помагах ти безплатно!
— По-добре да не беше пипал нищо. Анна умее да пере, защо не я накара?
Тома погледна жена си. Тя седеше на кухненската маса и работеше на лаптопа си.
— Защото отказа — отговори той.
— Тогава я накарай! Мъж ли си, или какво?
Марта говореше толкова високо, че Анна чуваше всяка дума. Тома изключи високоговорителя, но разговорът продължи още десет минути.
След обаждането той мълчаливо прибра съсипаните дрехи обратно в чантата.
— Смяташ ли да кажеш нещо? — попита Анна.
— А какво трябва да кажа?
— Например, че сестра ти няма право да изисква от теб да ме принуждаваш.
— Тя се ядоса заради панталона.
— Не, Тома. Тя каза онова, което мисли. И досега беше убедена, че можеш да разпределяш времето ми без моето съгласие.
Той не отговори.
През следващите две седмици Тома два пъти отиде сам при сестра си. Първия път Марта му остави списък с единайсет точки, а самата тя отиде в търговския център. Втория път го помоли не само да изчисти апартамента, но и да сглоби гардероб, да вземе покупки и да закара стари вещи в пункт за дарения.
Когато се върна вкъщи, Тома легна на дивана и помоли Анна да му донесе вечеря.
— В кухнята е — отговори тя.
— Цял ден работих.
— Помагаше на сестра си.
— И това е работа.
— Най-накрая го забеляза.
Тома седна и раздразнено погледна жена си.
— Искаш да призная, че си права?
— Искам да разбереш: доброволно си дал на Марта не своето време, а моето. Защото беше сигурен, че моята вечер не струва нищо.
— Не това имах предвид.
— Точно това каза.
В петък Марта настоя брат ѝ да дойде и в неделя. Очакваше гости, затова трябваше да измие прозорците, да почисти дивана и да приготви мезета.
— Няма да мога — отговори Тома. — Имам си свои планове.
— Какви планове пък?
— Да си почина. Цяла седмица работих.
— А аз според теб не работя ли?
— Тогава отложи срещата или си поръчай почистване.
Марта веднага му напомни, че сам е обещал помощ два пъти седмично.
— Сбърках — каза Тома. — Анна не се е съгласявала с това, а аз нямам право да решавам вместо нея.
Анна беше в съседната стая и чуваше разговора.
— Тя те настрои срещу собствената ти сестра — заяви Марта.
— Не. Аз самият няколко седмици правих онова, което смятах да прехвърля на нея. Сега разбирам защо отказа.
— Значи ни изоставяш?
— Понякога мога да гледам децата или да помогна с тежки покупки. Но никой няма постоянно да чисти апартамента ти.
Марта затвори телефона.
Тома влезе в кухнята и остави телефона на масата.
— Отмених всичко.
— Добре.
Той очевидно очакваше похвала или незабавно помирение, но Анна продължи да реже зеленчуците.
— Можеше да кажеш поне нещо.
— Какво точно? Благодаря, че след месец спря да се разпореждаш с мен?
Тома сведе очи.
— Наистина не разбирах колко работа е това.
— Проблемът не е само в чистенето. Ти дори не се замисли, че трябва да ме попиташ.
— Исках да помогна на сестра си и да изглеждам добър брат пред нея.
— За моя сметка.
— Да — призна той след пауза. — За твоя сметка.
Това беше първото честно признание през цялото време. Но за Анна не беше достатъчно.
Тя извади лист от чекмеджето и го сложи пред съпруга си. На него бяха изброени всички домакински задължения: чистене, пране, продукти, готвене, сметки и дребни ремонти.
— Сега ще се разберем за нашия апартамент. Повече няма да правя всичко сама след работа.
Тома поиска да възрази, но погледна списъка и замълча. Разделиха си задълженията. На съпруга ѝ се паднаха банята, прахосмукачката, половината от готвенето и пазаруването през почивните дни.
В началото той забравяше, отлагаше и няколко пъти предлагаше „да го направят заедно днес“. Анна не се съгласяваше. Постепенно Тома се научи да проверява джобовете преди пране, да избира препарати за различни повърхности и да планира покупките, така че да не ходи до магазина всяка вечер.
Марта почти месец не разговаряше с брат си. После все пак си поръча почистване два пъти месечно, а през останалите дни започна да се справя сама. Оказа се, че апартаментът не се нуждае от основно почистване всеки ден — просто ѝ харесваше някой друг да го прави.
Една вечер Тома приключи с миенето на банята и уморено седна на масата.
— Сега разбирам защо се ядосваше, когато казвах, че след работа нямаш какво да правиш.
Анна го погледна.
— Ядосвах се не защото бях уморена. А защото смяташе времето ми за по-малко ценно от твоето.
— Повече няма да обещавам нищо на никого вместо теб.
— И не само чистене.
— Изобщо нищо — съгласи се Тома. — Първо ще питам.
Анна не каза, че всичко е забравено. Доверието не се връщаше с един разговор и няколко измити пода. Но вече всеки път, когато Марта молеше брат си за помощ, той отговаряше по един и същ начин:
— За себе си ще реша сам. А Анна попитай лично.
И това беше първата семейна уговорка, която Тома най-сетне сключи не вместо жена си, а с нея.
