Народният театър „Иван Вазов“ влиза в новия си сезон с програма, която събира международен театрален жест, съвременна българска литература и поглед към болезнени страници от националната история. След участието си в Епидавър трупата подготвя българските премиери на „Вакханки“ в Пловдив и София, сценична версия на „Физика на тъгата“ по Георги Господинов и нов проект на Борян Крачов, посветен на Виола Каравелова.
Директорът Васил Василев определя началото на сезона като необичайно, защото границата между финала на предишния театрален период и старта на следващия на практика се размива. В центъра на този преход е спектакълът „Вакханки“, режисиран от Явор Гърдев, който на 10 юли има световна премиера в Епидавър.
Появата на български театър на древната сцена в Гърция е първа по рода си. За Явор Гърдев това е осъществяване на дългогодишна творческа мечта – спектакълът му да бъде изпитан в пространство с хилядолетна театрална памет. Васил Василев коментира пред БНТ, че преживяването е дало на екипа силно усещане за принадлежност и увереност.
„Това ни даде едно ниво на гордост, за да можем да кажем, че нашето театрално изкуство е древно и ние можем много лесно да се приобщим там“, каза директорът. Според него гостуването в Епидавър прави връзката между миналото, настоящето и амбициите на театър България по-видима. За Василев това е доказателство, че българската сцена може да се представи убедително на място с особено значение за театралното изкуство.
След премиерата в Епидавър „Вакханки“ ще бъде показан и пред българската публика. Първата дата е 30 септември в Античния театър в Пловдив. Пространството е близко до първоначалната среда на постановката, създадена за открити, летни и антични сцени.
На 9 октомври спектакълът ще гостува в София, в зала 1 на НДК. Именно това представяне носи различно предизвикателство за екипа, тъй като постановката трябва да премине от антично открито пространство към голяма закрита зала. Васил Василев посочва, че това ще бъде първото и единствено събитие от такъв тип.
„Това ще бъде първото и единствено такова събитие. Така че това ще бъде уникална премиера и всички тръпнем как и по какъв начин ще го адаптираме“, признава директорът. Пренасянето в НДК поставя пред трупата въпрос за новата сценична форма на спектакъла, без да променя връзката му с преживяното в Епидавър.
Сред водещите заглавия в афиша е и „Физика на тъгата“ по Георги Господинов. Премиерните представления са насрочени за 6 и 7 октомври. Проектът продължава посоката на Народния театър да търси сценичен език за произведения на съвременната българска литература.
Васил Василев дава пример с „Малката Англия“, адаптирана от Александър Секулов заедно с Диана Добрева. Според него целта не е популярни книги просто да бъдат пренесени на сцена, а екипът да изгражда драматургия, която поставя зрителя пред предизвикателство. „Това е една търсена черта или търсен начин на целия ни екип да правим любопитна драматургия. И да вкарваме зрителя в предизвикателство“, казва той.
Другият проект в новия сезон е свързан с името на Борян Крачов и съдбата на Виола Каравелова. Василев я определя като фигура, която остава по-слабо позната в сравнение със сестра си Лора Каравелова. „Всички знаем за Лора всичко, а за Виола Каравелова… Но с много трагична съдба“, отбелязва той.
Драматургичният текст на Крачов ще използва историята на Виола Каравелова като път към тема, свързана със „Света Неделя“. По думите на директора спектакълът ще се насочи към „една така голяма рана в българската история“. В програмата този проект стои редом до „Вакханки“ и „Физика на тъгата“, но предлага различен фокус – националната памет като жива тема за сцената.
Васил Василев вижда мисията на Народния театър в съчетаването на българската културна памет с отвореност към европейския и световния театрален разговор. „Народният театър винаги е бил огледало към света“, каза той пред БНТ и припомни мястото на институцията като център на българската европейска култура.
Директорът формулира и водещата идея зад сезона: „Театърът няма националност. Театърът не дели хората на народ, на родност, на вяра. Театърът дели хората на добри или лоши, на послания, които искаме да кажем и чрез които искаме да покажем на хората.“
С премиерите в Пловдив и София, с новата сценична среща с текста на Георги Господинов и с проекта за Виола Каравелова, Народният театър поставя началото на сезон, в който театър България търси място в широкия културен диалог.
