Представители на филмовата общност организират протест пред Министерството на културата на 17 септември от 8:30 часа в защита на Киноцентър „Бояна“. Поводът е наближаващото изтичане на 20-годишния срок, в който приватизаторът „Ню Бояна“ няма право да променя статута и функциите на имота. След 17 ноември остава неясно какво ще се случи със земята, сградите и филмовата инфраструктура, както и дали там ще продължат да се реализират български и международни продукции.
По време на протеста кинотворците планират да внесат подписка в защита на Киноцентъра. Тяхното основно искане е за публичност, независима проверка на приватизационния договор и реални дългосрочни гаранции за бъдещето на филмовия център. В позиция до медиите представители на бранша определят сделката за Киноцентър „Бояна“ като „безспорно една от най-скандалните“.
Темата се превърна във водеща за културния сектор през последните дни. Тя вече е обсъждана от членове на Комисията по културата и медиите към Народното събрание, както и от министъра на културата Евтим Милошев. Според филмовата общност обаче до този момент не са предприети конкретни действия за независима проверка на приватизационния договор и за трайна защита на Киноцентъра.
Казусът е пряко свързан с бъдещето на българското кино. За актьори, режисьори, продуценти и технически екипи филмовата инфраструктура е ключова част от работата по нов филм в България. Затова тревогата на хората от бранша е насочена към възможността след отпадането на договорните ограничения да се промени предназначението на терена и сградите.
Според разпространената информация в продължение на 20 години дружеството не е имало право да се разпорежда със земята и сградите чрез продажба, замяна, дарение, апорт, учредяване на право на строеж или ползване и други действия с прехвърлителен ефект без предварително писмено разрешение от компетентния орган за следприватизационен контрол. Именно това ограничение изтича през ноември.
От филмовата общност поставят въпроса дали всички задължения на купувача по договора са били изпълнени. Те настояват да бъдат представени конкретни данни за създадените произведения, за инвестициите и за участието на Киноцентъра в продукциите през годините. Искат още яснота какъв дял от приходите е бил формиран от филмова дейност всяка отделна година.
По техни данни договорът е включвал измерими ангажименти. Купувачът е поел задължение за период от пет години Киноцентърът самостоятелно или заедно с български и чуждестранни продуценти да участва всяка година в създаването на минимум два български пълнометражни игрални филма и 20 минути анимация. Това означава поне 10 пълнометражни български филма и 100 минути анимация за петгодишния период.
Посочен е и инвестиционен ангажимент от най-малко 15,6 млн. евро в рамките на три години, като поне 11,4 млн. евро е трябвало да бъдат вложени още през първата година. От бранша искат доказателства в какви активи са инвестирани тези средства и как е изпълняван договорът.
Кинотворците съобщават и за информация, получена през предходната седмица, според която екип на Министерството на финансите периодично не е бил допускан до територия и земи на Киноцентъра за оглед на място. По техни твърдения отказът е бил с аргумент, че теренът не е държавен, а принадлежи на „Ню Бояна“, въпреки че в кадастрална справка е отбелязана държавна собственост.
Това твърдение не е представено като потвърден факт. Филмовата общност настоява, ако информацията бъде потвърдена, компетентните институции да изяснят кой е отказал достъп, на какво основание и във връзка с каква процедура или проверка е поискано посещението.
В позицията си организаторите припомнят примера със „София филм“, държавното дружество, което е стопанисвало разпознаваеми киносалони в столицата. Сделката за приватизацията му е сключена на 1 октомври 2001 г. за 4,7 млн. лв., като купувачът е поел ангажименти за инвестиции от 6 млн. лв. и за запазване на дейността за 10 години.
Според цитиран от кинотворците репортаж на Българската национална телевизия с участието на проф. Александър Донев, бивш директор на „София филм“, условията по този договор са били нарушени само месеци след приватизацията, а дружеството впоследствие е изпаднало във фалит. Те посочват, че кино „Мир“ е разрушено и мястото му е превърнато в паркинг, кино „Сердика“ е препродадено, а сградата по-късно е разрушена за хотел. Кино „Изток“ пък е престанало да изпълнява културната си функция и е станало супермаркет.
Като други примери са посочени преустройството на „Европа Палас“ в супермаркет, превръщането на кино „София“ първо в бинго зала, а след това в нощен клуб, както и дългогодишното затваряне и рушене на „Модерен театър“. Според представителите на филмовата общност след 1989 г. в България са престанали да съществуват близо 3000 киносалона.
Към момента остава открит въпросът какви действия ще бъдат предприети преди 17 ноември и дали ще има независима проверка, която да даде отговор за изпълнението на приватизационния договор и бъдещето на Киноцентър „Бояна“.
