— Щом лекарят ти е забранил тежката работа, не е нужно да местиш дивана. Просто измий под него, някак ще се протегнеш! — великодушно разреши Тодор…
Анна си увреди гърба в неделя, докато с Тодор разчистваха килера. Съпругът ѝ свали от горния рафт тежък кашон с инструменти и го остави насред прохода.
— Премести го някъде — помоли Анна. — Не мога да мина през него.
— След малко се връщам и ще го преместя.
Тодор отиде да отговори на телефонно обаждане, а след двайсет минути Анна все още чакаше. Трябваше да довърши разчистването, затова се наведе и опита сама да премести кашона. Остра болка прониза кръста ѝ. Анна едва успя да се подпре на стената, за да не падне.
Тодор дотича, щом я чу да извиква.
— Какво стана?
— Схвана ме кръстът. Помогни ми да стигна до дивана.
— Защо изобщо си пипала кашона? Нали казах, че сам ще го махна.
— Изчезна за двайсет минути.
— Мартин се обади. Колата му беше закъсала.
Съпругът ѝ помогна да легне, донесе ѝ обезболяващо и в началото изглеждаше разтревожен. Но още след час я попита дали смята да довърши разчистването.
— Не мога дори да се изправя нормално.
— Така ли ще оставим килера разхвърлян?
— Поне махни сам нещата, които са в прохода.
Тодор заяви, че не знаел къде Анна е смятала да подрежда вещите. Кашоните останаха насред килера до следващата сутрин.
През нощта болката се засили. Анна почти не мигна, а на сутринта с мъка стигна до банята. Обади се в медицинския център и си записа час за преглед.
— Ще ме закараш ли? — попита тя съпруга си.
— Имам работа.
— Не мога да шофирам.
— Поръчай си такси. Не мога да закъснявам.
Преди да излезе, Тодор остави чаша кафе до леглото и помоли жена си да му се обади след прегледа. После ѝ напомни:
— Само не забравяй да поръчаш продукти. Хладилникът е съвсем празен.
В медицинския център прегледаха Анна и я изпратиха на рентген. Не откриха сериозна травма, но лекарят предупреди, че няколко дни не бива да вдига тежко, да се навежда, да стои дълго права или да се занимава с домакинска работа. Предписа ѝ лекарства и ѝ препоръча покой.
Анна изпрати заключението на Тодор.
„Нищо сериозно ли няма?“ — попита той.
„Остро претоварване на мускулите. Нужен ми е покой поне седмица.“
Съпругът ѝ отговори: „Добре“ — и веднага ѝ изпрати списък с продукти.
Анна поръча доставка. Куриерът остави торбите пред вратата, но тя не успя да ги вдигне. Наложи се да вади продуктите един по един и бавно да ги пренася до кухнята.
Вечерта Тодор се прибра изморен и гладен.
— Какво има за вечеря?
— Нищо. Не мога да стоя пред печката.
— Можеше да поръчаш готова храна заедно с продуктите.
— Не се сетих.
— Разбира се. А сега аз трябва да измислям нещо след работа.
Той си изпържи наденици, използва два тигана и остави мазни пръски по котлоните. На Анна донесе филия хляб със сирене.
— Друго няма. Ти нали не сготви.
След вечеря Тодор сложи чиниите в мивката и отиде да гледа телевизия.
— Моля те, сложи ги в съдомиялната.
— После.
На сутринта мръсните съдове още си бяха там. Тодор изпи кафето си от последната чиста чаша, остави я до мивката и помоли Анна да пусне съдомиялната, когато стане.
— Лекарят ми забрани да се навеждам.
— Просто трябва да сложиш чиниите вътре.
— Направи го сега.
— Закъснявам.
Анна цял ден се стараеше да не влиза в кухнята. Към вечерта поръча готова храна и за двамата, за да избегне поредния разговор за вечерята.
Тодор се нахрани, похвали избрания ресторант и отново остави кутиите на масата.
— Изхвърли си ги.
— Торбата е под мивката.
— И какво от това?
— Така или иначе трябва да отидеш дотам.
— Защо?
— Съдовете вече миришат.
Анна погледна съпруга си.
— Два дни ги трупаш в мивката и сега предлагаш аз да ги измия?
— Не е задължително днес. Утре сигурно вече ще ти е по-леко.
Но на следващия ден не ѝ беше по-леко. Лекарствата притъпяваха болката, но при всяко навеждане кръстът ѝ се схващаше. Анна се придвижваше бавно из апартамента и прекарваше повечето време легнала.
Тодор започна да се дразни.
— Изобщо колко ще продължи това?
— Лекарят каза поне седмица.
— Но нали не си си счупила гръбнака.
— Не. Затова мога сама да стигна до банята и да си направя чай. Но още не мога да чистя.
— В апартамента вече не се издържа.
— Почисти.
— Цял ден съм на работа.
— И аз обикновено работя, а въпреки това чистя.
— Сега си вкъщи.
Анна му напомни, че е в болничен, а не в отпуск. Тодор отвърна, че не виждал разлика, щом така или иначе прекарвала деня в апартамента.
На третата вечер той все пак зареди съдомиялната. Но остави тенджерите на котлоните, помете трохите на пода, а торбата с боклук сложи до входната врата.
— Поне можеше да я изхвърлиш на излизане.
— Забравих.
— Постави я така, че я прескочи, когато излизаше.
— Значи не съм я забелязал.
Тодор започна редовно да пита кога Анна отново ще може да се занимава с дома. Не се тревожеше за състоянието ѝ, а за това, че чистите ризи бяха свършили, в банята имаше следи от вода, а по рафтовете се беше натрупал прах.
— Вземи ризите и пусни пералнята — предложи Анна.
— Трябва да се избере програма.
— Обикновена за памук, на четирийсет градуса.
— Не искам да съсипя дрехите. Ти знаеш по-добре.
Накрая съпругът ѝ носи една и съща риза два дни поред, но така и не се приближи до пералнята.
В петък Тодор съобщи, че в събота ще дойдат майка му и сестра му.
— Защо си ги поканил?
— Отдавна се бяхме уговорили. Мама иска да види снимките от пътуването ни.
— Отложи срещата. Не мога да почистя апартамента.
— Ще останат за малко.
— Тогава ги предупреди, че вкъщи е разхвърляно.
Тодор се намръщи.
— Мама ще реши, че живеем като прасета.
— Обясни ѝ, че си увредих гърба.
— Ще попита защо аз не съм почистил.
— И какво ще ѝ отговориш?
Съпругът ѝ се направи, че не е чул въпроса. Вечерта донесе от магазина почистващи препарати и ги остави до банята.
— За какво са?
— Утре трябва поне набързо да минем из апартамента.
— Минавай.
— Сутринта трябва да взема тортата и да мина да взема мама.
— А днес?
— Днес вече е късно. Не искам да вдигам шум с прахосмукачката.
Анна предложи да отменят срещата, но Тодор заяви, че майка му ще се обиди. Според него било достатъчно жена му да избърше видимите повърхности и да измие пода в дневната.
— Чу ли какво каза лекарят?
— Той ти забрани тежката работа. Мопът почти нищо не тежи.
— Не бива да се навеждам и да стоя дълго права.
— Няма да стоиш дълго. Ще направиш една стая, ще си починеш и ще продължиш.
Анна отказа. До късно вечерта Тодор демонстративно размествaше вещи, въздишаше и обясняваше колко неудобно щяло да му бъде пред майка му.
На сутринта събуди жена си в седем и половина. До леглото вече стояха кофа и моп.
— Тодоре, сериозно ли?
— Сам събрах нещата от масата и минах с прахосмукачката по средата на дневната. На теб ти остава само да измиеш пода.
— Няма да мия нищо.
— Мама ще дойде след три часа.
— Чудесно. Ще ѝ покажеш как водиш домакинството, когато не мога да ти прислужвам.
Съпругът ѝ заяви, че Анна нарочно искала да го изложи пред семейството му. Тя се обърна към стената и го помоли да я остави да поспи.
След няколко минути Тодор се върна. Донесе парцал, гумени ръкавици и бутилка препарат за под.
— Под дивана има особено много прах — съобщи той. — Мама непременно ще го забележи.
— Тогава премести дивана и измий.
— Трябва още да ходя за тортата.
— Ще измиеш след тортата.
Тодор помълча, после се усмихна, сякаш току-що беше предложил на жена си разумен компромис.
— Щом лекарят ти е забранил тежката работа, не е нужно да местиш дивана. Просто измий под него, някак ще се протегнеш! — великодушно разреши Тодор…
Анна погледна мопа, после съпруга си.
— Покажи ми как точно трябва да стигна под дивана, без да се навеждам.
— Можеш да коленичиш и да минеш с парцала.
— А после как трябва да се изправя?
— Ще се подпреш на дивана.
— Лекарят ми забрани всякакво натоварване на кръста.
Тодор раздразнено остави мопа до леглото.
— Приемаш препоръките прекалено буквално. Никой не е казал, че трябва цяла седмица да лежиш и да гледаш тавана.
— В заключението пише: покой, без навеждане, вдигане на тежко и домакинска работа.
— Миенето на под не е тежка работа.
— Тогава защо ти сам отказваш да я вършиш?
Съпругът ѝ замълча за няколко секунди, после ѝ напомни, че трябва да вземе тортата и майка си.
— Всяка минута ми е разчетена.
— Отмени тортата и за двайсет минути измий дневната.
— Вече е късно да променям всичко.
— Тогава остави пода така.
Тодор обвини жена си в инат и излезе от спалнята. Скоро Анна чу как мести малката масичка за кафе и раздразнено удря мопа в стените. След десет минути съпругът ѝ надникна при нея.
— Препаратът трябва ли да се сипе направо в кофата?
— Прочети указанията на бутилката.
— Написани са с дребен шрифт.
— Сложи си очилата.
— Можеше просто да отговориш.
Анна затвори очи и не продължи разговора.
Около десет Тодор излезе. Подът в дневната беше измит само по средата, а под дивана прахът си стоеше. Кофата с мръсна вода съпругът ѝ беше зарязал в прохода.
Анна се канеше да стане за лекарството си, но не успя да мине покрай нея. Наложи се внимателно да побутне кофата с крак към стената. От движението остра болка отново прониза гърба ѝ.
Тя едва стигна до леглото и взе още една таблетка.
Тодор се върна с майка си Елена и сестра си Калина. Щом отвори вратата, той каза високо:
— Внимателно, Анна е оставила кофата насред коридора.
Жените влязоха в дневната. Елена огледа стаята и веднага забеляза праха под дивана.
— Правили сте почистване?
— От сутринта всичко върша сам — отвърна Тодор. — Анна заради гърба си изобщо нищо не може да прави.
Той го каза с толкова уморен глас, сякаш от дни сам се беше грижил за цялото домакинство.
— А защо кофата още е пълна с вода? — попита Калина.
— Тъкмо приключих с миенето на пода.
Анна чу разговора от спалнята, но не стана. След няколко минути Елена влезе при нея.
— Как се чувстваш?
— По-зле след тази сутрин.
— Тодор каза, че неуспешно си вдигнала един кашон.
— Кашонът, който той остави насред прохода и обеща да премести.
— Каза още, че лекарят ти е забранил само да вдигаш тежко.
Анна подаде на свекърва си медицинското заключение.
— Не бива да се навеждам, да стоя дълго права и да се занимавам с домакинска работа.
Елена прочете препоръките и се намръщи.
— Тогава защо в спалнята има моп?
— Тодор го донесе. Искаше да измия под дивана, преди да дойдете.
Свекървата ѝ първоначално реши, че снаха ѝ се шегува.
— Помоли те да местиш дивана ли?
— Не. Великодушно ми разреши да не го местя. Предложи ми да коленича и някак да се протегна.
На вратата се появи Калина. По изражението ѝ личеше, че е чула последното изречение.
— Тодоре! — извика тя брат си.
Съпругът ѝ дойде с кутията с тортата в ръце.
— Какво има?
— Наистина ли караше Анна да мие пода с болен гръб?
— Никого не съм карал. Просто предложих да помогне малко.
— Донесе ми кофа и моп в седем и половина сутринта — каза Анна. — А когато отказах, заяви, че нарочно те излагам пред семейството ти.
— Аз сам почти всичко почистих.
— Зареди съдомиялната веднъж за цяла седмица и изми половината дневна.
Тодор помоли жена си да не му прави отчет пред гостите.
— Ти сам започна да разказваш, че от няколко дни вършиш всичко сам.
Елена поиска да види останалите стаи. В кухнята я посрещнаха мазни тенджери, кутии от доставки и торба с боклук до вратата. В банята имаше мръсни кърпи, а кошът за пране беше препълнен.
— И това наричаш „всичко върша сам“? — попита тя сина си.
— Цяла седмица работех. Нямах време.
— Анна също обикновено работи.
— Но тя по-добре знае как е организирано всичко тук.
Калина отвори съдомиялната.
— Тук дори програмата е означена с един бутон. Какво точно трябва да знаеш?
Тодор избухна:
— Дойдохте да гледате снимки или да проверявате как чистя апартамента?
— Ти сам се оплака, че жена ти лежи, докато ти сам се грижиш за домакинството — напомни майка му. — Очаквах поне да видя чиста кухня.
Съпругът ѝ заяви, че ако Анна не се инатела, у дома отдавна щяло да е подредено.
Елена мълчаливо свали сакото си и взе мопа.
— Не е нужно — спря я Анна. — Не искам да чистите вместо него.
— Мама е дошла на гости — възмути се Тодор. — Искаш да я накараш да стои в мръсотия?
— Не. Предложих да отложим срещата. Ти отказа.
Калина подкрепи снаха си:
— Можем да гледаме снимките и у мама. Защо изобщо дойдохме тук, след като Анна има нужда от покой?
Тодор призна, че искал да покаже на семейството новия телевизор и да поръча обяд от любимия си ресторант. Било му неудобно да отлага срещата.
— Значи не е било защото мама щяла да се обиди — каза Анна. — Просто не си искал да променяш плановете си.
Елена отново облече сакото си.
— Да отидем у мен. Там ще разгледаме снимките.
— А тортата? — обърка се Тодор.
— Ще я вземем с нас.
— Вече поръчахме обяд тук.
— Отмени го или го изяж сам.
Преди да си тръгне, свекървата попита Анна дали не трябва да извикат лекар. Тя отвърна, че ще полежи и ще види дали болката ще отмине след лекарството.
Тодор изпрати майка си и сестра си до вратата, после се върна в спалнята.
— Доволна ли си? Сега всички ме смятат за безделник.
— Не съм те молила да лъжеш, че цяла седмица сам се грижиш за дома.
— Можеше да не разказваш за мопа.
— А ти можеше да не го носиш на човек с увреден гръб.
— Не съм те принудил да чистиш.
— Защото отказах.
Тодор настоя жена му да се обади на майка му и да обясни, че е преувеличила. Вместо това Анна се обади в медицинския център. Болката не намаляваше и лекарят я посъветва да отиде на повторен преглед.
— Ще ме закараш ли? — попита тя съпруга си.
Той погледна часовника.
— След четирийсет минути ще доставят обяда.
— Отмени поръчката.
— Ще ми удържат сумата.
Анна не отговори и си поръча такси. Вече в коридора чу:
— Пиши какво е казал лекарят. И гледай да се върнеш за обяда, ще има много храна.
В медицинския център установиха, че заради повторното натоварване мускулният спазъм се е засилил. Лекарят ѝ назначи друго обезболяващо и удължи болничния с още една седмица. Освен това препоръча през първите дни Анна да не остава сама, тъй като лекарството можело да предизвика слабост и световъртеж.
Тя се обади на сестра си Елица и я помоли да я прибере при себе си.
Когато Анна се върна за вещите си, Тодор седеше на масата сред кутиите с храна.
— Къде отиваш?
— При Елица. Лекарят каза, че засега е по-добре да не оставам сама.
— Ти и без това не си сама.
— Сутринта остави моп до мен, а сега избра доставката на обяда пред това да ме заведеш в медицинския център.
— Ти вече беше поръчала такси. Защо трябваше да ходим двамата?
— За да ми помогнеш да стигна, да говориш с лекаря и да ме върнеш обратно.
— Не мога да чета мисли.
— Направо те попитах дали ще ме закараш.
Тодор заяви, че жена му нарочно го изкарвала безсърдечен. Анна събра лекарствата, документите и няколко вещи.
— А кога ще се върнеш?
— Когато мога да се движа нормално.
— Значи през цялото това време аз трябва сам да пера, да чистя и да готвя?
— Да.
— Имам работа.
— И аз имах, когато се занимавах с всичко това всеки ден.
Анна прекара девет дни при сестра си. Елица не ѝ позволяваше да вдига нищо по-тежко от чаша, приготвяше проста храна и следеше лекарствата да се вземат навреме. Само след три дни болката осезаемо намаля.
Тодор се обаждаше всяка вечер. В началото питаше къде са почистващите препарати и на каква програма да пере ризите си. После започна да се оплаква, че чистенето отнема прекалено много време.
— Днес два часа оправях кухнята.
— Трупа мръсните съдове почти цяла седмица.
— Трябваше да ме предупредиш, че мазнината от котлоните се чисти толкова трудно.
— Много пъти съм те молила да ги избърсваш веднага след готвене.
На петия ден той поръча почистване на апартамента. Когато разбра цената, се обади на жена си.
— Искат толкова пари за три часа, сякаш ще правят ремонт.
— Сега разбираш ли колко работа обикновено върша безплатно?
— Може да се намери някой по-евтин.
— Търси.
Преди да се върне, Анна постави условие: да разделят наново домашните задължения. Тодор сам пере дрехите си, почиства кухнята след готвене и отговаря за подовете в целия апартамент.
— Защо точно за подовете?
— Защото смяташ, че това е толкова лесно занимание, че ми предложи да мия под дивана с увреден гръб.
— Цял живот ли ще ми го припомняш?
— Докато не разбера, че си осъзнал колко отвратително се държа.
Тодор се съгласи, макар очевидно да разчиташе уговорката бързо да бъде забравена.
Но Анна повече не поемаше неговите задължения. Ако съпругът ѝ оставеше кофата в коридора, тя стоеше там до завръщането му. Ако не си изпереше ризите, обличаше неизпрана или пускаше пералнята сутринта.
След няколко седмици Елена отново дойде на гости. Този път Тодор сам мина апартамента с прахосмукачката, изми подовете и отмести дивана.
Майка му надникна под него и се подсмихна:
— Чисто е. Оказва се, че все пак можеш.
— Много смешно.
— Нищо смешно. Жена ти едва можеше да ходи, а ти се тревожеше за праха преди моето идване.
Тодор се изчерви и за пръв път не започна да се оправдава.
По-късно, когато гостите си тръгнаха, той отиде при Анна.
— Тогава наистина мислех само за това как ще изглежда апартаментът пред мама.
— Знам.
— И ми се струваше, че просто отказваш да помогнеш.
— Защото не приемаше болката ми насериозно.
— Сега я приемам.
Той призна, че след първото самостоятелно основно почистване няколко часа усещал кръста си, въпреки че бил напълно здрав. Едва тогава Тодор разбрал, че не е предлагал на жена си „просто да избърше малко прах“, а да си причини още по-голяма болка заради неговото удобство.
Анна не му благодари за това признание. Да разбираш елементарни неща не беше подвиг.
Но от деня, в който тя се оплака от неразположение, Тодор повече не решаваше на око какво „може“ да прави. А още по-малко ѝ носеше моп, представяйки искането си като великодушно разрешение.
