Късометражният филм „Последното чудовище“ на режисьора Таня Чернева влиза в програмата „Открити хоризонти“ на фестивала „Златна роза“ и вече има селекция за международния фестивал In the Palace. Зад достигането на продукцията до публика и фестивални прожекции стои работа, продължила повече от четири години и половина, разказа Чернева в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.
В разговор с водещата Роселина Петкова режисьорът постави фокус върху една от най-трудните теми пред независимото българско кино – финансирането. По думите ѝ пътят от първата идея до завършената постпродукция често е дълъг, а липсата на средства може да спре дори проект с ясна посока и потенциал.
„Докато финализирахме постпродукцията и „Последното чудовище“ стигна до вариант хората да го видят и фестивалите да го оценят, периодът беше повече от 4 години и половина, почти 5“, каза Таня Чернева. Тя определи независимото кино като по-трудоемък процес, който в България, както и в други държави, започва с необходимостта да бъде намерено финансиране.
„Последното чудовище“ е финансиран от Национален фонд „Култура“ и Национален филмов център. Чернева изрази благодарност към институциите, подкрепили късометражния филм. Въпреки това режисьорът открои по-широкия проблем пред самостоятелните авторски продукции, при които търсенето на ресурс често се превръща в решаваща част от създаването на филма.
Според нея все повече независими проекти се реализират със средства на самите им автори. Паралелно с това част от новата вълна в българското кино успява да стигне до големи платформи. Чернева вижда в този процес възможност компаниите да проявяват по-голям интерес към подобни продукции, особено когато зад филма стои добре изградена стратегия за представянето му пред публика.
Режисьорът смята, че бизнесът постепенно се ориентира към участие в независими проекти, защото те могат да достигнат по-бързо до аудитория. Според нея маркетингът и ясният план за разпространение са съществени за интереса към една продукция. Когато филмът има работеща стратегия, възможността да привлече публика е по-голяма, а това отваря пространство и за инвестиции.
„Бизнесът е по-заинтересован от независими продукции, защото ако има правилен маркетинг и стратегия, ще има повече аудитория. Има доста голяма почва бизнесът да инвестира именно в независимо кино“, подчерта Чернева. Нейната позиция поставя темата за българското кино в контекста на връзката между творческата идея, финансирането и пътя към зрителите.
Фестивалното присъствие на „Последното чудовище“ идва именно след продължителния процес по завършването му. Програмата „Открити хоризонти“ на „Златна роза“ представя ново кино от България и света, а селекцията за In the Palace разширява фестивалния маршрут на филма. За Чернева този етап е резултат от години работа, преди продукцията да бъде готова за гледане и оценяване.
В интервюто режисьорът говори и за отношението си към технологиите и мястото им в развитието на децата. Тя се обяви в подкрепа на използването на изкуствен интелект, компютри и телефони като източници на информация. Според нея тези средства могат да обогатяват, стига да има баланс, за който роля имат родителите.
„Новите технологии трябва да са част от нашето развитие и не бива да ги отричаме, но те водят до малко социална изолираност. Ако се намери баланс и това е въпрос на родители, смятам, че дори е полезно“, каза тя.
Темата за израстването е в основата и на „Последното чудовище“. Основни метафори във филма са състезанието по колоездене и чудовището в гората. Чернева обясни, че състезанието не е сведено единствено до победата, а е част от пътя, който човек извървява, докато расте.
„Не винаги щастието означава да спечелиш състезание, но състезанието е част от пътя“, посочи режисьорът. В нейното описание чудовището и надпреварата отразяват преживяванията на хората на различна възраст – от детството до зрелите години.
