Маргарита Дупаринова сравнява Апостол Карамитев с Давид на Микеланджело, когато си спомня първата им среща. Двамата се женят през 1948 г., а актьорът вече е част от Народния театър. Думите на Дупаринова разкриват впечатлението, което оставя у нея бъдещият известен български актьор: „Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело”.
Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Като ученик участва в училищни представления, а интересът му към сцената го кара да върши различни задачи, за да влезе в театралния салон и да гледа постановки. Разнася афиши и носи кофа с лепило, а за да попадне безплатно на прожекция, мете киното. Тези ранни увлечения предшестват решението му да учи актьорско майсторство.
След като завършва с отличие италианската гимназия, по желание на баща си заминава за София, за да следва медицина. Баща му работи на пристанището и издържа семейството с конска каруца. През 1945 г., още в началото на студентския си път, Апостол прочита във вестник за откриването на двегодишна театрална школа и решава да се яви на изпит.
Подготовката му е самостоятелна. Той живее в дома на приятел, а малкото миндерче в кухничката, където спи, става свидетел на артистичните му импровизации. Когато излизат резултатите, Карамитев се притеснява да провери списъците и моли случайно минаваща жена да потърси името му. Открива го сред първите приети.
Първоначално учи в класа на Стефан Сърчаджиев, а през втората година се премества при Боян Дановски. Там подготвя дипломния си спектакъл и играе Орландо в „Както ви се харесва“. На 16 август 1947 г. е назначен в Народния театър като стажант. През следващата година се жени за Дупаринова, която вече е сред звездите на театъра.
Карамитев съчетава сценичната си работа с филмови роли. В „Утро над родината“ дебютира като Велизаров – отрицателен персонаж, който саботира новия строй и иска да взриви язовирна стена. Героят е разкрит и победен от Иван Бобчев, изигран от Любомир Кабакчиев. По-късно актьорът се снима в „Под игото“ като отец Викенти, в „Наша земя“ като капитан Велков, в „Песен за човека“ като Будинов и в „Героите на Шипка“ като Петко. В „Легенда за любовта“ е Ферхад, а в „Хайдушка клетва“ играе Страхил.
Преди пробива му с „Любимец 13“ Гинка Станчева участва заедно с него в няколко филма. Тя си спомняла интереса, който предизвиквал актьорът сред ученичките. „Любимец 13“ е осмият филм в кариерата на Карамитев и първият, който му носи широка популярност. По-късно той сравнява нуждата от обичта на публиката с глада: човек може да се нахрани, но на следващата сутрин отново огладнява.
В комедията Карамитев играе близнаците Радослав и Радосвет Гълъбови. Единият е футболист и инженер, другият – комарджия и пияница. Три отбора се надпреварват за варненския голмайстор Гълъбов, а приликата между братята поражда обърквания. Гинка Станчева е Елена, в която се влюбва Радослав, но тя го взема за Радосвет. Карамитев сменя двата образа, а самият той признава, че ролята на по-хъшлашкия Радосвет му се отдава по-лесно.
През 1962 г. „Специалист по всичко“ събира за първи път в двете главни роли Карамитев и Георги Калоянчев. Калоянчев играе Спиро, работник и щангист, който е съквартирант на героя на Карамитев. Двамата се забъркват в недоразумения около две студентки, изиграни от Гинка Станчева и Катя Чукова. И двете героини се казват Нели, а историята завършва с щастлив финал.
В „Бялата стая“ на Методи Андонов Карамитев изпълнява ролята на научния работник Александров, който е болен от рак. В болничната стая персонажът прави равносметка на живота си и се пита дали в института е отстоявал позициите си или е отстъпвал пред догматиците, както и дали е направил достатъчно за любимата си жена. Тази драматична роля показва другата страна на актьора, когото Дупаринова помни с образа на Давид.




