— Скрих документите за апартамента у майка ми. Първо ще се съгласиш с условията ми, а после ще разбереш къде са! — подсмихна се Мартин преди срещата с адвоката по развода…
Елена заговори за развод за първи път, след като Мартин изтегли от общата им спестовна сметка 23 500 лева без нейното съгласие.
Съпрузите събираха тези пари, за да погасят предсрочно кредита за апартамента. По-голямата част от сумата беше внесла Елена: през последните две години получаваше бонуси и почти изцяло ги заделяше.
Мартин обясни, че временно е дал парите назаем на своя приятел Дани.
— Има проблеми с бизнеса. След три месеца ще върне всичко.
— Дал си 23 500 лева без договор и дори не си ме попитал?
— Знаех, че ще откажеш.
— Именно затова нямаше право да вземаш общите ни пари.
Съпругът ѝ настоя да не прави драма. Според него Дани притежавал автосервиз, печелел добре и със сигурност щял да се разплати, след като продадял оборудването.
След седмица се оказа, че сервизът от месеци е на ръба на фалита, а оборудването е заложено в банка. Дани призна пред Елена, че веднага предупредил Мартин: няма да може да върне парите бързо.
— Той каза, че това са личните му спестявания — добави мъжът.
Елена поиска обяснение от съпруга си.
— Какво значение има какво съм му казал? Парите все пак ще се върнат.
— Кога?
— След година. Може и по-рано.
— След два месеца трябваше да ги внесем в банката.
Мартин заяви, че решението вече е взето и нищо не може да се промени. Тогава Елена прехвърли останалите си спестявания в отделна сметка и спря да внася там част от заплатата си.
Съпругът я обвини във финансово предателство.
— Значи изобщо нямаш намерение да ми се доверяваш?
— Ти тайно даде парите ни на човек, който не може да ги върне.
— Исках да помогна на приятел.
— За моя сметка.
След няколко седмици караници Мартин се премести при майка си. Христина веднага застана на страната на сина си. Тя се обади на снаха си и ѝ каза, че една почтена съпруга трябва да подкрепя мъжа си, дори когато не е съгласна с решенията му.
— Да подкрепяш не означава мълчаливо да плащаш дълговете му.
— Мартин спаси бизнеса на близък човек.
— Бизнесът вече затваря.
— Защото ти направи скандал и не му даде време.
Елена прекрати разговора и си записа час за консултация с адвокат. Не беше сигурна, че наистина е готова за развод, но искаше да разбере как да защити апартамента и останалите пари.
Жилището бяха купили преди седем години. Първоначалната вноска платиха заедно, но по-голямата част от ремонта и почти всички допълнителни вноски по кредита бяха платени от Елена.
Апартаментът беше записан и на двамата. Договорът за ипотечния кредит, извлеченията и документите за собственост се пазеха в метална кутия в домашния кабинет.
След консултацията адвокатът я помоли да донесе копия на всички документи и пълната история на операциите по общата сметка.
Когато се прибра, Елена откри, че кутията е празна.
Тя прегледа папките, провери гардероба и бюрото. Бяха изчезнали договорът за покупко-продажба, документите по ипотеката, фактурите за ремонта и дори старите банкови извлечения.
Елена веднага се обади на Мартин.
— Къде са документите за апартамента?
— Сигурно там, където си ги сложила.
— Металната кутия е празна.
— Значи си ги преместила и си забравила.
— Освен нас двамата никой не знаеше кода за нея.
Мартин отговори, че е зает, и затвори.
Вечерта той дойде да си вземе дрехите. Елена отново поиска да върне документите.
— И на мен може да ми потрябват — каза съпругът ѝ.
— Взел си всички оригинали.
— Направи си копия.
— От какво, след като документите са у теб?
— Извади нови.
Елена разбра, че ги е взел нарочно. Мартин не го отрече, но отказа да каже къде се намира всичко.
— Докато сме женени, документите са общи.
— А защо тогава са скрити само от мен?
— Защото хукна при адвокат и се каниш да ги използваш срещу мен.
— Искам да знам какво се случва с общото ни имущество.
— Ако се доверяваше на съпруга си, нищо нямаше да се случва.
На следващия ден Елена отиде в банката и получи копие от договора за ипотечния кредит. После поръча удостоверение от Имотния регистър. Адвокатът ѝ обясни, че изчезването на хартиените оригинали не я лишава от правата ѝ върху апартамента, но я посъветва писмено да поиска връщането им.
Когато разбра, че документите могат да бъдат възстановени, Мартин промени тактиката си.
Той предложи да разделят имуществото без съд. Според условията му апартаментът оставаше за него, а Елена получаваше автомобила, мебелите от спалнята и 9800 лева.
— Моят дял от апартамента струва поне 156 000 лева.
— Забравяш за кредита.
— След приспадането на кредита — не по-малко от 117 000.
— Апартаментът ми е нужен. Не искам да се местя.
— Тогава ми изплати реалната стойност на дела ми.
— Нямам такива пари.
— Значи продаваме жилището и си разделяме остатъка.
Мартин отказа. Каза, че майка му е готова да му помогне с плащането, но само ако Елена се съгласи на 39 000 лева и се откаже от претенции към парите, дадени на Дани.
— Искаш да ти подаря 78 000 лева и половината от дълга на приятеля ти?
— Поне ще получиш парите веднага.
Елена дори не пожела да обсъжда предложението.
Няколко дни по-късно Христина дойде на работното ѝ място. Чакаше я до входа и държеше папка, приличаща на онази, в която преди бяха документите.
— Мартин каза, че се опитваш да му вземеш единственото жилище.
— Предлагам да продадем общия апартамент или да получа обезщетение за своя дял.
— Той вложи собствените си ръце в ремонта.
— А аз платих материалите и майсторите.
Свекървата заяви, че ще предаде папката, ако Елена подпише предварително споразумение. В него отново бяха посочени същите 39 000 лева.
— Значи документите са у вас?
— Не съм казала това.
— Дойдохте с тях в ръце.
Христина притисна папката към гърдите си.
— Тук има копия. Оригиналите Мартин пази на сигурно място.
— Тогава предайте споразумението на моя адвокат.
— Защо да храните чужди хора със семейните си пари?
— За да не се опитва повече никой да разменя документите ми срещу отказ от собственост.
Свекървата си тръгна, като предупреди, че по-късно условията ще станат по-неизгодни.
Междувременно банката уведоми съпрузите за предстоящо преразглеждане на лихвения процент. За подписването на нов анекс беше нужно присъствието и на двамата кредитополучатели.
Мартин отказа да отиде в банковия офис, докато Елена не се съгласи с неговия вариант за подялба.
— Ако не подпишем документите навреме, вноската ще се увеличи.
— Тогава ти ще плащаш повече — отговори той. — Все пак ти живееш в апартамента.
— Кредитът е на имената и на двама ни.
— Но ти продължаваш да ползваш жилището.
Елена препрати кореспонденцията на адвоката си. Той уговори среща с банката и официално покани Мартин, като го предупреди за последствията от просрочието.
След това съпругът ѝ все пак се съгласи да дойде, но поиска първо да проведат преговори за развода.
Срещата беше насрочена в офиса на адвоката на Елена. Мартин трябваше да донесе документите за апартамента, потвърждение за оставащия дълг и информация за парите, дадени на Дани.
Час преди срещата Елена му изпрати съобщение с напомняне.
„Не се тревожи. Всичко необходимо е у мен“, отговори съпругът ѝ.
Той пристигна с Христина, макар никой да не я беше канил. Свекървата остана да чака в кафенето отсреща, а Мартин влезе в офиса с празни ръце.
— Къде са документите? — попита Елена.
— Първо да обсъдим моето предложение.
— Бяхме се разбрали да донесеш оригиналите.
— Те са на сигурно място.
— У кого?
Мартин се облегна назад в креслото и се усмихна самодоволно:
— Скрих документите за апартамента у майка ми. Първо ще се съгласиш с условията ми, а после ще разбереш къде са! — подсмихна се Мартин преди срещата с адвоката по развода…
Адвокатът на Елена, господин Велев, няколко секунди мълчаливо гледаше Мартин.
— Правилно ли разбрах: умишлено сте взели общите документи и сте ги предали на трето лице, за да принудите съпругата си да приеме вашите условия?
Усмивката изчезна от лицето на мъжа.
— Не съм казвал това.
— Току-що казахте, че сте ги скрили у майка си.
— Документите принадлежат и на мен. Имам право да ги пазя там, където смятам за нужно.
— Да ги пазите — да. Да ги криете от другия съсобственик и да ги използвате като средство за натиск — не.
Мартин се облегна назад в креслото.
— Елена може да си извади копия. Тя сама го каза.
— Тогава каква стойност има вашата заплаха?
Съпругът ѝ очевидно не беше очаквал такъв въпрос.
— Без оригиналите няма да може да продаде апартамента.
— Тя и без вашето съгласие не е възнамерявала да го продава. А за подялбата на имуществото са ни достатъчни удостоверение от Имотния регистър, банковите договори и доказателства за плащанията. Всичко това вече е получено.
Елена постави папка пред Мартин. Вътре имаше копие от договора за покупко-продажба, ипотечното споразумение, банкови извлечения и официален документ за правата на собственост.
— Успяла си да възстановиш всичко? — попита той.
— Почти всичко.
— Тогава защо настояваше да върна твоите документи?
— Защото са общи, а ти нямаше право да ги вземаш.
Господин Велев заяви, че ще изпрати писмено искане за връщане на оригиналите. Ако Мартин откаже, това ще бъде отбелязано и използвано като доказателство, че не желае да съдейства при подялбата на имуществото.
— Няма нужда да ме плашите — каза той. — Дойдох да се разберем.
— Тогава изложете условията си — предложи адвокатът.
Мартин повтори предишното си предложение: апартаментът остава за него, Елена получава 39 000 лева, автомобила и част от мебелите. Двадесет и трите хиляди и петстотин лева, дадени на Дани, според него трябвало да се смятат за негов дял от общите разходи.
— Какви разходи? — попита Елена. — Ти ги даде назаем на приятеля си.
— Парите са вложени в бизнес. Когато той се възстанови, и двамата ще получим печалба.
— Има ли договор за заем или за дялово участие? — попита господин Велев.
— Разбрахме се устно.
— Значи юридически нямате нито гарантирана печалба, нито определен срок за връщането на парите.
Мартин заяви, че адвокатът нарочно го представя като глупак. После поиска да говори направо със съпругата си.
— Елена, живяхме заедно десет години. Наистина ли не те е срам да седиш тук и да обсъждаш всяка стотинка?
— Беше ме срам, когато разбрах, че си дал спестяванията ми и си ги нарекъл свои.
— Те бяха в общата сметка.
— Тогава и апартаментът е общ.
Съпругът ѝ замълча.
Адвокатът предложи два реалистични варианта: Мартин изплаща на Елена пазарната стойност на нейния дял или апартаментът се продава, кредитът се погасява, а остатъкът се разделя между съпрузите. Парите, дадени на Дани, трябваше да бъдат включени в имуществото и отчетени в дела на Мартин до действителното им връщане.
— Искате да ме оставите и без апартамент, и с чужд дълг? — възмути се той.
— Дългът е възникнал единствено по ваше решение — отговори господин Велев. — Но ако Дани върне парите преди приключването на подялбата, сумата отново ще бъде достъпна и за двамата съпрузи.
Мартин стана и заяви, че срещата е приключила.
— Върнете оригиналите на документите в срок от три работни дни — напомни адвокатът.
— Ще ги получите след споразумението.
— Тогава ще посочим в исковата молба, че задържате документите с цел натиск.
Мартин тръшна вратата.
Десет минути по-късно на Елена се обади Христина.
— Защо заплашваш сина ми?
— Още не съм успяла да направя нищо.
— Мартин каза, че адвокатът ти иска да го обвини в кражба на документи.
— Той сам призна, че ги е скрил у вас.
— Аз просто пазя папката на сигурно място.
— Върнете я.
— Първо спри да настояваш за продажбата на апартамента.
— Опитвате се да търгувате с чужди документи.
Христина заяви, че апартаментът във всички случаи трябва да остане за сина ѝ. Според нея Елена можела да наеме малко жилище и да започне живота си отначало, докато на Мартин му било нужно пространство за бъдещото му семейство.
— Той още няма ново семейство.
— Ще има. Един мъж на неговата възраст не бива да живее под наем.
— А аз, значи, мога?
— Ти сама реши да се развеждаш.
Елена прекрати разговора.
На третия ден оригиналите така и не бяха върнати. Господин Велев изпрати официално писмо до Мартин и неговия представител. Едновременно с това банката получи уведомление, че между кредитополучателите е възникнал имуществен спор и никакви промени в договора за кредит не могат да се извършват без участието на Елена.
След това Мартин дойде в апартамента.
— Заради писмото ти банката отказа да обсъжда прехвърлянето на кредита само на мое име.
— Имаш ли одобрение за нужната сума?
— Все още не. Но сега изобщо не искат да разглеждат нищо.
— Защото се опитваш да получиш апартамента почти без пари.
Съпругът ѝ поиска да отмени уведомлението, като в замяна обеща да върне папката.
— Донеси документите. След това всички въпроси ще се решават чрез адвокатите.
— Значи не ми се доверяваш?
— Скри документите у майка си и се опита да ги размениш за моя дял. Какво доверие очакваш?
Мартин си тръгна, но вечерта Христина донесе папката лично. Отказа да влезе в апартамента и предаде документите на площадката пред вратата.
— Преброй ги пред мен. Да не кажеш после, че съм взела нещо.
Елена провери съдържанието. Липсваха няколко фактури за ремонта и едно старо извлечение.
— Не е всичко.
— Всичко, което ми даде Мартин.
— Тогава ще отбележа кои документи липсват.
Свекървата пламна.
— Вече получи папката си. Сега ще подпишеш ли споразумението?
— Не.
— Значи Мартин е бил прав: не ти трябват документите, а неговият апартамент.
— Това е и моят апартамент.
Христина си тръгна, като нарече снаха си неблагодарна.
На следващата среща Мартин дойде вече със собствен адвокат. Той веднага отказа да обсъжда първоначалното предложение от 39 000 лева и поиска независима оценка на жилището.
Апартаментът беше оценен на 470 000 лева. След погасяването на остатъка по кредита на съпрузите щяха да останат приблизително 293 000 лева. Следователно делът на всеки беше около 146 500 лева.
— Нямам такава сума — призна Мартин.
— Тогава продаваме — каза Елена.
— Няма да позволя чужди хора да живеят в апартамент, който съм ремонтирал със собствените си ръце.
— Ти наемаше майстори. Техният труд беше платен от общата сметка.
Съпругът ѝ предложи да изплати 78 000 лева веднага, а останалите 68 500 — на вноски за седем години.
Елена се съгласи да разгледа разсрочено плащане само при официален договор, обезпечение на задължението и лихва. Оказа се, че Мартин няма имущество, което да може да послужи като надеждно обезпечение. Автомобилът все още беше на кредит, а постоянният му доход беше намалял, след като беше преминал на непълно работно време.
— Тогава мама ще бъде гарант — каза той.
Христина отказа. Беше готова да пази документи и да участва в разговорите, но не и да отговаря със собственото си жилище за дълговете на сина си.
— Защо просто не можеш да му повярваш? — попита тя Елена по телефона. — С времето ще изплати всичко.
— Защото 23 500 лева вече изчезнаха след неговата устна уговорка.
Разговорът за парите на Дани ставаше все по-неприятен. Автосервизът окончателно затвори, а самият мъж предложи да връща по 390 лева на месец.
При такъв график изплащането щеше да отнеме пет години.
Мартин поиска половината от всяка вноска да принадлежи на него.
— Вече смяташ дълга за общ? — учуди се Елена.
— Парите бяха наши.
— Когато ги даваше, ги нарече лични.
— Казах го на Дани, за да не обяснявам семейните ни дела.
Адвокатите предложиха компромис: цялото право да се търси вземането от Дани се прехвърля на Мартин, но 23 500 лева веднага се приспадат от неговия дял от общото имущество. Ако Дани не върне парите, загубата понася този, който еднолично е взел решението.
Мартин дълго отказваше.
— Оценявате дълга като истински пари, макар че може изобщо да ги няма.
— Точно това каза Елена, когато вие ги давахте — отбеляза господин Велев.
След това съпругът ѝ заяви, че Дани изобщо не дължи нищо на семейството: парите уж били негови лични спестявания.
Банковите извлечения доказаха обратното. От 23 500 лева повече от 18 000 бяха постъпили по общата сметка от заплатата и бонусите на Елена.
На Мартин му оставаха все по-малко аргументи.
Два месеца по-късно той се съгласи апартаментът да бъде продаден. Но в навечерието на подписването на договора се опита да поиска допълнително обезщетение за ремонта.
— Аз избирах материалите, срещах се с работниците и следях сроковете.
— А аз платих материалите и половината от труда — отговори Елена. — Това беше общ принос в общо жилище.
Адвокатът на Мартин го посъветва да не забавя сделката.
Апартаментът беше продаден за малко над оценената стойност. След погасяването на кредита и плащането на необходимите разходи остатъкът беше разделен поравно. От дела на Мартин отделно бяха приспаднати 23 500 лева, дадени на Дани. В замяна именно той получи правото да иска връщането на цялата сума.
Мартин запази автомобила, като изплати на Елена половината от вече направените общи плащания. Мебелите разделиха без сериозен спор: след историята с документите и двамата бяха уморени от безкрайните преговори.
Христина до последно смяташе резултата за несправедлив.
— Елена получи половината, макар че тя разруши брака.
— Тя получи половината, защото половината ѝ принадлежеше — за първи път отговори Мартин на майка си.
— Ако не беше върнал папката, щеше да се съгласи на 39 000 лева.
— Не. Тя вече беше възстановила документите.
Христина не можеше да повярва, че шкафът ѝ с чужди документи не дава на сина ѝ никаква власт. Цялата информация за апартамента се пазеше в банката, Имотния регистър и при нотариуса. Изчезването на папката само показа докъде е готов да стигне Мартин за по-изгодна подялба.
След развода Елена купи малък апартамент по-близо до работата си. Останалите пари сложи в отделна сметка.
Мартин се премести при майка си, защото след приспадането на дълга на Дани не му достигаха средства за подходяща първоначална вноска. Само след няколко седмици двамата започнаха да се карат. Христина беше недоволна, че синът ѝ не плаща половината от сметките за ток, вода и парно, а Мартин я обвиняваше, че е върнала документите прекалено рано.
— Ти сам каза да върна папката! — възмущаваше се майка му.
— Защото адвокатът заплаши, че ще го посочи по делото.
— Трябваше да почакаме, докато Елена се уплаши.
Но Елена не се уплаши.
Мартин беше скрил документите, разчитайки, че без папката съпругата му няма да може да докаже правото си върху апартамента. В крайна сметка документите бяха възстановени за няколко дни, а самодоволното му признание се превърна в още едно доказателство за натиска, който ѝ е оказвал.
Единственото, което наистина успя да скрие надеждно у майка си, беше собствената му увереност, че ще може да диктува условията. Така и не успя да си я върне след срещата с адвоката.
